13.12.2014 г., 19:40

Вълшебна сила

916 0 12

Животът взема или дава,
редува радост след тъга,
кърви душата ни корава,
но оцелява тя до пролетта.
Каква ли сила в нас се крие,
не знам, но благославям я сега,
щом злото може да надвие,
и ни извежда до брега.
Това е силата незрима, която
ни прошепва с властен глас:
"Стани и продължи нататък
и в най-черния, злокобен час!”
Дори когато утрото се бави
и страшно много тъмното горчи,
присвивайки юмруците корави,
ний вярваме, че тя ще ни спаси.
Това е силата вълшебна,
заложена във нашите души,

от всичко наше най-потребна,

призвана да ни продължи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Стефан!
    Пожелавам ти щастлив късмет във
    всичко и във всички дни!
  • Благодаря за поредния "градивен коментар", г-жо Никоя!
    Както винаги си "оригинална", "гениална" и "талантлива"...
  • "Уважаеми" г-жо Никоя и г-н Порчев, всички сме наясно, че "истинската поезия" е във вашите стихове, да, отдавна ние всички знаем, колко сте "талантливи" и "гениални" и колко много са "харесвани" вашите творби. Не се занимавайте с мен и недейте да четете моите стихове, защото аз съм най-обикновен автор, нямам никакви претенции, нито желая моите стихове да се харесват на вас, достатъчно е да се харесват на тези, които ги харесват. За мен е логичен и нормален факта, че "гениални поети" като вас и другите от вашия "талантлив" отбор, не харсват моите стихове. Всъщност истината е, че вашето мнение за моите стихове изобщо не ме интересува. Но честно казано, за мен е ненормално някой да чете автори, които не му харесват, аз никога не чета автори, които на мен не ми харесват.
  • Отговарям на Марияна, на Порчев и на Никоя, но не с коментар, а с любимото си стихотворение "Красиво безумие", което е публикувано в стихосбирката ми "Тракийка":

    Аз не искам да съм празнична шоколадова торта,
    с която украсяват светските изискани трапези,
    дори и издигната на пиедестал сред комфорта,
    на мезетата, питиетата, и луксозните майонези.
    Аз искам да съм делнична ягода саморасла,
    която непретенциозно краси зелените морави,
    и уханен цвят цъфти макар и с трева обрасла,
    дори с риск за рани от тръни зли и лукави.
    Аз не искам да съм едноцветна изкуствена дреха,
    която скъпо се лансира на коктейли и галавечери,
    дори и да е страшно модна и да провокира успеха,
    и да си падат по нея суетни бизнесмени и лидери.
    Аз искам да съм естествен, многоцветен плат,
    дъждът от който си шие седемцветната дъга,
    за да няма занапред зло като Понтийски Пилат,
    за да има слънце за всички и рай днес и сега.
    Аз не искам безсмъртие, богатство и блясък,
    аз искам само да бъда частица от светлината,
    и дори да вилнеят бури със злост и трясък,
    до последен дъх, с вяра ще отстоявам красотата.
  • Твърде много клишета– злокобен час,корави юмруци, вълшебна сила,кърви душата и др. Ти имаш талант да римуваш, но ми липсва поезията.Може би, ако намериш някакви синоними ще изглежда по друг начин.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...