13.12.2014 г., 19:40

Вълшебна сила

911 0 12

Животът взема или дава,
редува радост след тъга,
кърви душата ни корава,
но оцелява тя до пролетта.
Каква ли сила в нас се крие,
не знам, но благославям я сега,
щом злото може да надвие,
и ни извежда до брега.
Това е силата незрима, която
ни прошепва с властен глас:
"Стани и продължи нататък
и в най-черния, злокобен час!”
Дори когато утрото се бави
и страшно много тъмното горчи,
присвивайки юмруците корави,
ний вярваме, че тя ще ни спаси.
Това е силата вълшебна,
заложена във нашите души,

от всичко наше най-потребна,

призвана да ни продължи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Стефан!
    Пожелавам ти щастлив късмет във
    всичко и във всички дни!
  • Благодаря за поредния "градивен коментар", г-жо Никоя!
    Както винаги си "оригинална", "гениална" и "талантлива"...
  • "Уважаеми" г-жо Никоя и г-н Порчев, всички сме наясно, че "истинската поезия" е във вашите стихове, да, отдавна ние всички знаем, колко сте "талантливи" и "гениални" и колко много са "харесвани" вашите творби. Не се занимавайте с мен и недейте да четете моите стихове, защото аз съм най-обикновен автор, нямам никакви претенции, нито желая моите стихове да се харесват на вас, достатъчно е да се харесват на тези, които ги харесват. За мен е логичен и нормален факта, че "гениални поети" като вас и другите от вашия "талантлив" отбор, не харсват моите стихове. Всъщност истината е, че вашето мнение за моите стихове изобщо не ме интересува. Но честно казано, за мен е ненормално някой да чете автори, които не му харесват, аз никога не чета автори, които на мен не ми харесват.
  • Отговарям на Марияна, на Порчев и на Никоя, но не с коментар, а с любимото си стихотворение "Красиво безумие", което е публикувано в стихосбирката ми "Тракийка":

    Аз не искам да съм празнична шоколадова торта,
    с която украсяват светските изискани трапези,
    дори и издигната на пиедестал сред комфорта,
    на мезетата, питиетата, и луксозните майонези.
    Аз искам да съм делнична ягода саморасла,
    която непретенциозно краси зелените морави,
    и уханен цвят цъфти макар и с трева обрасла,
    дори с риск за рани от тръни зли и лукави.
    Аз не искам да съм едноцветна изкуствена дреха,
    която скъпо се лансира на коктейли и галавечери,
    дори и да е страшно модна и да провокира успеха,
    и да си падат по нея суетни бизнесмени и лидери.
    Аз искам да съм естествен, многоцветен плат,
    дъждът от който си шие седемцветната дъга,
    за да няма занапред зло като Понтийски Пилат,
    за да има слънце за всички и рай днес и сега.
    Аз не искам безсмъртие, богатство и блясък,
    аз искам само да бъда частица от светлината,
    и дори да вилнеят бури със злост и трясък,
    до последен дъх, с вяра ще отстоявам красотата.
  • Твърде много клишета– злокобен час,корави юмруци, вълшебна сила,кърви душата и др. Ти имаш талант да римуваш, но ми липсва поезията.Може би, ако намериш някакви синоними ще изглежда по друг начин.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...