Dec 13, 2014, 7:40 PM

Вълшебна сила

  Poetry » Civic
917 0 12

Животът взема или дава,
редува радост след тъга,
кърви душата ни корава,
но оцелява тя до пролетта.
Каква ли сила в нас се крие,
не знам, но благославям я сега,
щом злото може да надвие,
и ни извежда до брега.
Това е силата незрима, която
ни прошепва с властен глас:
"Стани и продължи нататък
и в най-черния, злокобен час!”
Дори когато утрото се бави
и страшно много тъмното горчи,
присвивайки юмруците корави,
ний вярваме, че тя ще ни спаси.
Това е силата вълшебна,
заложена във нашите души,

от всичко наше най-потребна,

призвана да ни продължи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Стефан!
    Пожелавам ти щастлив късмет във
    всичко и във всички дни!
  • Благодаря за поредния "градивен коментар", г-жо Никоя!
    Както винаги си "оригинална", "гениална" и "талантлива"...
  • "Уважаеми" г-жо Никоя и г-н Порчев, всички сме наясно, че "истинската поезия" е във вашите стихове, да, отдавна ние всички знаем, колко сте "талантливи" и "гениални" и колко много са "харесвани" вашите творби. Не се занимавайте с мен и недейте да четете моите стихове, защото аз съм най-обикновен автор, нямам никакви претенции, нито желая моите стихове да се харесват на вас, достатъчно е да се харесват на тези, които ги харесват. За мен е логичен и нормален факта, че "гениални поети" като вас и другите от вашия "талантлив" отбор, не харсват моите стихове. Всъщност истината е, че вашето мнение за моите стихове изобщо не ме интересува. Но честно казано, за мен е ненормално някой да чете автори, които не му харесват, аз никога не чета автори, които на мен не ми харесват.
  • Отговарям на Марияна, на Порчев и на Никоя, но не с коментар, а с любимото си стихотворение "Красиво безумие", което е публикувано в стихосбирката ми "Тракийка":

    Аз не искам да съм празнична шоколадова торта,
    с която украсяват светските изискани трапези,
    дори и издигната на пиедестал сред комфорта,
    на мезетата, питиетата, и луксозните майонези.
    Аз искам да съм делнична ягода саморасла,
    която непретенциозно краси зелените морави,
    и уханен цвят цъфти макар и с трева обрасла,
    дори с риск за рани от тръни зли и лукави.
    Аз не искам да съм едноцветна изкуствена дреха,
    която скъпо се лансира на коктейли и галавечери,
    дори и да е страшно модна и да провокира успеха,
    и да си падат по нея суетни бизнесмени и лидери.
    Аз искам да съм естествен, многоцветен плат,
    дъждът от който си шие седемцветната дъга,
    за да няма занапред зло като Понтийски Пилат,
    за да има слънце за всички и рай днес и сега.
    Аз не искам безсмъртие, богатство и блясък,
    аз искам само да бъда частица от светлината,
    и дори да вилнеят бури със злост и трясък,
    до последен дъх, с вяра ще отстоявам красотата.
  • Твърде много клишета– злокобен час,корави юмруци, вълшебна сила,кърви душата и др. Ти имаш талант да римуваш, но ми липсва поезията.Може би, ако намериш някакви синоними ще изглежда по друг начин.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...