5.11.2014 г., 10:37

Вълшебната градина

869 0 11

Сред мрака на суровата пустиня -
извечен кръстопът на ветровете,
се крие очароваща градина
и пази с векове вълшебно цвете.

Разпръсква аромат и подарява
нечувано блаженство и омая,
но път до там човекът не познава,
че пътища не водят към безкрая.

Най-страшни тръни, кактуси бодливи,
свърталища на зверове свирепи
обграждат я. От помисли крадливи
и алчност да опазят цветовете.

Не може никой скитник да премине
през стражата на острите бодили.
В трънаците се броди и с години,
а скитниците рядко имат сили.

Единствено легендите разказват,
че има начин в нея да се влезе -
пътечка тясна там разтваря пазва,
когато вечер слънцето залезе.

Заспиват зверовете и се скриват
жестоките, коварни остриета,
а цветето ухание разлива
и цялата градина в бяло свети.

Сияе с тиха нежност светлината
и с щедрост непозната се раздават
вълшебства - запленяват сетивата
и сипят топла, ласкава жарава.

Но никой смъртен не е виждал пътя,
градината загадка е все още.
Зад хиляди прегради, тайно скътана,
очаква своя странник с будни нощи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...