Nov 5, 2014, 10:37 AM

Вълшебната градина

  Poetry
872 0 11

Сред мрака на суровата пустиня -
извечен кръстопът на ветровете,
се крие очароваща градина
и пази с векове вълшебно цвете.

Разпръсква аромат и подарява
нечувано блаженство и омая,
но път до там човекът не познава,
че пътища не водят към безкрая.

Най-страшни тръни, кактуси бодливи,
свърталища на зверове свирепи
обграждат я. От помисли крадливи
и алчност да опазят цветовете.

Не може никой скитник да премине
през стражата на острите бодили.
В трънаците се броди и с години,
а скитниците рядко имат сили.

Единствено легендите разказват,
че има начин в нея да се влезе -
пътечка тясна там разтваря пазва,
когато вечер слънцето залезе.

Заспиват зверовете и се скриват
жестоките, коварни остриета,
а цветето ухание разлива
и цялата градина в бяло свети.

Сияе с тиха нежност светлината
и с щедрост непозната се раздават
вълшебства - запленяват сетивата
и сипят топла, ласкава жарава.

Но никой смъртен не е виждал пътя,
градината загадка е все още.
Зад хиляди прегради, тайно скътана,
очаква своя странник с будни нощи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...