31.01.2017 г., 20:23

Вълшебница

2.1K 12 45

Очи изпълнени със доброта.

Поглед топъл, нежнотеменужен.

Душата ти отворена врата.

Дъхът ти сладък, мек и южен.

 

Копнежите ми светли приютяваш,

като във храм изпълнен с красота

с магия цветна ти ги укротяваш

изчезва мигом всяка суета.

 

При теб утеха аз намирам

от всичките неволи и беди.

Себе си отново преоткривам

тъгата стара ти я победи.

 

Вълшебница си малка, тъмнокоса

във моят нов живот изгряла.

В сърцето вечно ще те нося

усмивка тиха в мрака засияла.

 

София

27.01.2017 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимирович Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...