31.01.2017 г., 20:23

Вълшебница

2.1K 12 45

Очи изпълнени със доброта.

Поглед топъл, нежнотеменужен.

Душата ти отворена врата.

Дъхът ти сладък, мек и южен.

 

Копнежите ми светли приютяваш,

като във храм изпълнен с красота

с магия цветна ти ги укротяваш

изчезва мигом всяка суета.

 

При теб утеха аз намирам

от всичките неволи и беди.

Себе си отново преоткривам

тъгата стара ти я победи.

 

Вълшебница си малка, тъмнокоса

във моят нов живот изгряла.

В сърцето вечно ще те нося

усмивка тиха в мрака засияла.

 

София

27.01.2017 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимирович Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...