Вълшебница
Очи изпълнени със доброта.
Поглед топъл, нежнотеменужен.
Душата ти отворена врата.
Дъхът ти сладък, мек и южен.
Копнежите ми светли приютяваш,
като във храм изпълнен с красота
с магия цветна ти ги укротяваш
изчезва мигом всяка суета.
При теб утеха аз намирам
от всичките неволи и беди.
Себе си отново преоткривам
тъгата стара ти я победи.
Вълшебница си малка, тъмнокоса
във моят нов живот изгряла.
В сърцето вечно ще те нося
усмивка тиха в мрака засияла.
София
27.01.2017 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
