18.05.2008 г., 9:19

Вълшебник

1.1K 0 3

Той живее сам край океана

и е като прилив мълчалив.

Следите му случайни пази пясъка

и морската вода не ги отмива.

 

Понякога на дъното ще го намериш

сред обитателите на подводен свят,

езика на делфините разбиращ,

покрит с отблясъци в коралов цвят.

 

Нощем може да свали звездите

и после пак обратно да ги върне.

Денем дирижира песента на птиците

и ги издига към простора син.

 

Той управлява дъждовете и снега,

и може да отлита с вятъра,

да превръща облаците във дъга,

а мъглите - в слънчеви зайчета.

 

От допира му се разлистват клоните,

а ябълките се обсипват с цвят.

Дъхът му прояснява хоризонта,

може с шепот да повиква лятото.

 

Сигурно го има и живее някъде,

или пък сама си го измислих,

докато разхождах се по нотите,

а в паузите им писах стихове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...