30.09.2015 г., 22:21

Вълшебнико мой

563 0 1

                                                     Вълшебнико мой

 

 

В нощ приказна те чакам

да погледаме звездопада.

Може да се случи чудо,

да се спуснат от облаците бели

усмивката и любовта ти топла.

Пиша и редят се танцуващите думи.

Не съм чакала никого в света,

защото аз бях се отрекла от живота,

но съдбата те прати ненадейно

сияещ в нощната ми тъмнина

и огря ми сладостно душата.

Боготворя осанката ти мъжка,

излъчваща любов и топлина.

В нея искам да горя,

да пламтя, да обичам като жена,

кристална нежност да усетя.

Очите си да спра в огледалната душа.

Погледни ме -- ухая от любов.

Лицето ми щастливо в очите ти се вижда.

Има ли място в твоето сърце,

за да спра със сълзи да рисувам.

Всяка мисъл е за тебе,

нежност ме разтопява.

Липсваш ми, мое сърце.

Искам всеки миг да е радост,

целувките да парят като слънце

и всеки път да се сливам с тебе.

Защото единствено тебе обичам.

Така е, Вълшебнико мой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...