30.09.2015 г., 22:21

Вълшебнико мой

560 0 1

                                                     Вълшебнико мой

 

 

В нощ приказна те чакам

да погледаме звездопада.

Може да се случи чудо,

да се спуснат от облаците бели

усмивката и любовта ти топла.

Пиша и редят се танцуващите думи.

Не съм чакала никого в света,

защото аз бях се отрекла от живота,

но съдбата те прати ненадейно

сияещ в нощната ми тъмнина

и огря ми сладостно душата.

Боготворя осанката ти мъжка,

излъчваща любов и топлина.

В нея искам да горя,

да пламтя, да обичам като жена,

кристална нежност да усетя.

Очите си да спра в огледалната душа.

Погледни ме -- ухая от любов.

Лицето ми щастливо в очите ти се вижда.

Има ли място в твоето сърце,

за да спра със сълзи да рисувам.

Всяка мисъл е за тебе,

нежност ме разтопява.

Липсваш ми, мое сърце.

Искам всеки миг да е радост,

целувките да парят като слънце

и всеки път да се сливам с тебе.

Защото единствено тебе обичам.

Така е, Вълшебнико мой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...