Sep 30, 2015, 10:21 PM

Вълшебнико мой

  Poetry » Love
562 0 1

                                                     Вълшебнико мой

 

 

В нощ приказна те чакам

да погледаме звездопада.

Може да се случи чудо,

да се спуснат от облаците бели

усмивката и любовта ти топла.

Пиша и редят се танцуващите думи.

Не съм чакала никого в света,

защото аз бях се отрекла от живота,

но съдбата те прати ненадейно

сияещ в нощната ми тъмнина

и огря ми сладостно душата.

Боготворя осанката ти мъжка,

излъчваща любов и топлина.

В нея искам да горя,

да пламтя, да обичам като жена,

кристална нежност да усетя.

Очите си да спра в огледалната душа.

Погледни ме -- ухая от любов.

Лицето ми щастливо в очите ти се вижда.

Има ли място в твоето сърце,

за да спра със сълзи да рисувам.

Всяка мисъл е за тебе,

нежност ме разтопява.

Липсваш ми, мое сърце.

Искам всеки миг да е радост,

целувките да парят като слънце

и всеки път да се сливам с тебе.

Защото единствено тебе обичам.

Така е, Вълшебнико мой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....