Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа.
Локва от сълзи и смях.
Той е безименен като прокажен.
Боже, след него вървях!
Ням и изгърбен, денят подминава.
Ронят дървета сълзи.
Спомен синкопен... и после - забрава.
Дъх към безкрая пълзи. ...