Вълшебникът от Оз
Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа.
Локва от сълзи и смях.
Той е безименен като прокажен.
Боже, след него вървях!
Ням и изгърбен, денят подминава.
Ронят дървета сълзи.
Спомен синкопен... и после - забрава.
Дъх към безкрая пълзи.
Възрастна дама чете от афиша -
бил във града на гастрол.
Мъж се навежда над него: Не диша!
Проплак внезапен в бемол.
А във очите на мъртвия клоун -
вик, с неизречен въпрос:
Как не разбрахте? Смехът ви е болен!
Аз съм вълшебник. От Оз.
© Мария Панайотова All rights reserved.
