11.08.2022 г., 11:36

Вълшебните обувки

1.9K 1 8

Обувчици бягат из гората,
търсят си някъде дом.
Прекосяват набързо реката,
вика ги музикалния тон.

 

Чуват го, но от далече,
трябва бързо да вървят,
че танцува им се вече,
искат на нечии крачета да се спрат.

 

Луната пътя им огрява,
а звездите блещукат в нощта.
Щуреца мелодия напява
на фон на тази тишина.

 

И ето че стигнаха навреме,
крачетата боси за тях ехтят.
Момиченце в ръчичка трябва да ги вземе,
до нея да могат да поспрат.

 

Веднага ги обу и полетя,
високо над всички в залата голяма.
И сбъдна си тя една мечта
красиво да танцува като мама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янита Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....