11.08.2022 г., 11:36

Вълшебните обувки

1.8K 1 8

Обувчици бягат из гората,
търсят си някъде дом.
Прекосяват набързо реката,
вика ги музикалния тон.

 

Чуват го, но от далече,
трябва бързо да вървят,
че танцува им се вече,
искат на нечии крачета да се спрат.

 

Луната пътя им огрява,
а звездите блещукат в нощта.
Щуреца мелодия напява
на фон на тази тишина.

 

И ето че стигнаха навреме,
крачетата боси за тях ехтят.
Момиченце в ръчичка трябва да ги вземе,
до нея да могат да поспрат.

 

Веднага ги обу и полетя,
високо над всички в залата голяма.
И сбъдна си тя една мечта
красиво да танцува като мама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янита Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...