30.12.2011 г., 18:35

Вълшебният миг

1.2K 0 2

2012!

За някои - краят на света,

за други - начало на нещо!…

За трети - година като всяка друга

и поредното въртене на стрелките…

Гърмене на  шампанско…

след поздрава на президента…

За четвърти - еуфория и пазаруване…

Пети - артилерийска подготовка

за събаряне на някой зид…

За шести  - очакване на чудеса

по Коледа и след това…

Главоболие след як запой

или болки във стомаха…

Закъсняла среща или

влак и автобус…

Лют скандал и… сядане на масата

- сдобряване сред звън на чаши…

Прегръдки и целувки, пожелания…

Да бъдем по-добри…

Да бъдем здрави  и щастливи!…

Да бъдем заедно и да се обичаме!…

Да бъдем!…

Все дребни неща!…

Дори и банални…

Но те са най-важни за нас

и светят тъй ярко

в  онзи  незабравим миг!…

Мигът преди дванадесетия час!!!

Защото мигът е вълшебен

и виждаме невидими неща!

Край нас е някаква феерия

от звуци, цветове и… мъничко тъга.

Както при всяко сбогуване...

Дори и с лошите неща…

Които после стават добри…

И когато удари часът,

те остават зад нас,

а ние продължаваме без тях…

Защото денят е пред нас…

Защото така е било...

Така и ще бъде…

А ние сме вече

във бъдещето!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...