11.07.2008 г., 14:59

Вълшебно

1.2K 0 5
Пепел - пепелява
вятърът раздухва,
песен е запяла
самодива - светла влъхва.

Шепот - зашепняла
магьосница ридае,
в небето полетяла
само слънцето де знае.

Леко се изплъзва
ехо в тъмнината,
екот се подхлъзва,
заситнял из пещерата.

Тихо ромоли
бисер в планината,
чудя се дали
гали всъщност тишината.

Бяло на небето спи
облаче честито,
галят светлите липи
там къде лети то.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...