Вълшебно
вятърът раздухва,
песен е запяла
самодива - светла влъхва.
Шепот - зашепняла
магьосница ридае,
в небето полетяла
само слънцето де знае.
Леко се изплъзва
ехо в тъмнината,
екот се подхлъзва,
заситнял из пещерата.
Тихо ромоли
бисер в планината,
чудя се дали
гали всъщност тишината.
Бяло на небето спи
облаче честито,
галят светлите липи
там къде лети то.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени