Вълшебно
вятърът раздухва,
песен е запяла
самодива - светла влъхва.
Шепот - зашепняла
магьосница ридае,
в небето полетяла
само слънцето де знае.
Леко се изплъзва
ехо в тъмнината,
екот се подхлъзва,
заситнял из пещерата.
Тихо ромоли
бисер в планината,
чудя се дали
гали всъщност тишината.
Бяло на небето спи
облаче честито,
галят светлите липи
там къде лети то.
© Серафим All rights reserved.