Вълшебното лекарство

Генка Богданова

 

Мама Меца болна легна.

Болка я в сърцето стегна,

стене, пъшка и въздиша,

нещо пречи ѝ да диша.

Пред очите ѝ тъмнее,

почна Меца да линее.

Във постелята се свива,

с мъх и шума се завива,

чичо Мечо не поглежда

жално плаче и нарежда:

-Ох, умирам ! Свършвам вече!

Ще оставя малко мече

клето мъничко сираче

да тъгува и да плаче!

Мъката ми е голяма!

Цяр за болката ми няма!

 

Разтревожен чичо Мечо

на Мецана кротко рече:

- Мила Мецо, аз съм стар,

но съм верен твой другар.

Тръгвам доктор да намеря,

че от страх за теб треперя.

Тази болест тъй невярна,

сигурно не е безцярна?

Дръж се, Мецо, дръж се,мила!

Не бъди така унила!

Вярвай, твоят мил другар

ще открие този цяр!

 

После Мецо той прегърна,

със кожуха се загърна

и с тоягата в ръката

тръгна пряко през реката

по пътеката извита.

Дълго, дълго Мечо скита

в тъмните усои скрити.

Тук похлопа, там попита,

търси врачки-чародейки,

горски билки-чудодейки,

от пчелите мед изпроси

и на Меца той ги носи.

Меца билките изпива,

но от болки пак се свива,

жално плаче и нарежда,

към медеца не поглежда.

-Ох, умирам аз горката!...

 

Хвана Мечо пак гората.

В гъсти дъбови усои

срещна се с другари свои.

Там, до изворче събрани,

правят минерални бани,

после бодри и корави

тръгват си от тука здрави.

Мечо всичко им разказа.

Братовчед му Мишо каза:

- Доведи я на почивка!

Тук с нагревки и разтривка

правят просто чудеса.

Ще я вдигнат на часа.

 

Весел Мечо се завръща

при Мецана в свойта къща.

После тръгнаха на бани.

Десет доктори отбрани

в изворчето я топиха,

с кал лечебна я покриха,

после три дни без почивки

те ѝ правиха разтривки.

Кожата ѝ в пот се къпе.

Мажат я с отвари скъпи...

Но в душата ѝ тъмнее,

продължава да линее.:

- По-добре да се прибирам.

Ах, видя се,че умирам!

 

Тръгна Мечо с тежки крачки

по прочути стари врачки.

Две от тях я посетиха.

баеха, куршуми ляха,

със тамян я прикадиха...,

Но Мецана само киха

и подсмърча нажалена:

-Няма, няма лек за мене!

 

Седем месеца Мецана

от постелята не стана.

Прежълтяла, грозно слаба,

заприлича тя на баба.

Чичо Мечо е отчаян:

- Пустият му лек незнаен!

Търсих вредом из гората.

Питах близки и познати.

Месеци напразно скитах,

сто лекарства аз опитах.

Ех, надежда не остана,

май отива си Мецана?

Мъничкото ни юначе,

ще остане май сираче?!

 

Пъшка Меца, той жалее,

а навън дъждът се лее.

Есен вече е в гората,

тежко стелят се листата.

А останали без сили

дремят мечките унили.

 

Но какъв е този звук?

Някой чука: Чук! Чук! Чук!

Тропат вънка на вратата

музиканти непознати-

цял оркестър от щурци-

музиканти и певци.

Търсят от дъжда подслон

в Мечовия тъжен дом.

- Влезте, моля, останете,

ала тишина пазете,

че е болна мама  Меца!-

рече Мечо на Щуреца.

- Болна ли е? - Щурчо трепна

и на Мечо той зашепна:

- Знаем, господине, стар,

но вълшебен, чуден цяр.

Методът е много лесен,

ний лекуваме със песен.

Тя е тъжна, недоволна,

че душата ѝ е болна.

 

-Не, не вярвам в нищо вече!-

Мечо със въздишка рече.

Но извадиха щурците

лъкове, цигулки скрити,

па засвириха, запяха

под заглъхналата стряха.

Леят се вълшебни песни.

Падат звуците чудесни

във душата на Мецана.

И тогава чудо стана.

Чичо Мечо се прекръсти.

Скочи Меца, щракна с пръсти,

от леглото бодро стана,

ръченица тя подхвана.

Скача пъргаво Мецана,

тропа - весела, засмяна

от играта запотена

и със бузи зачервени.

Сладко песните се леят,

а очите ѝ се смеят.

Скача весела, доволна,

сякаш не е била болна.

 

С благодарност и надежда

чичо Мечо занарежда:

- Да сте живи, да сте здрави!

Музиката чудо прави.

Който свири, който пее,

дълго, дълго ще живее

и ще гони от сърцата

мъката и тъмнината.