Вълшебното момчешко колело
ВЪЛШЕБНОТО МОМЧЕШКО КОЛЕЛО
Защото съм момче, пък и защото
не вярвах, че ще ме споходи зло,
откраднаха ми снощи колелото –
вълшебното момчешко колело.
А беше много хубаво – със спици,
които се въртяха с вихрен бяс –
и аз летях сред хора и сред птици,
а днес – ограбен, тръгнах пеш и аз.
Във автобуса вир вода съм мокър.
И бърша пот с парче от вестник „Труд”.
И пия – пешеходец, „Джони Уокър”! –
с дрънчащи в него айсберги от студ.
А само как те возех по баира –
и галеха ме твоите коси!
Как иде ми да вия над синджира,
на който – празен, споменът виси.
Звъннете ми, когато на пазара
край щанда за домати и цвекло
за продан някой тъп педал изкара
за десет кинта мойто колело.
Стърча пред магазина, бърча вежди.
И цял живот все левчета пестя –
и плащам си проклетите надежди
в човечен свят отново да летя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени