24.07.2025 г., 19:40

Вълшебното момчешко колело

176 3 1

ВЪЛШЕБНОТО МОМЧЕШКО КОЛЕЛО

 

Защото съм момче, пък и защото 
не вярвах, че ще ме споходи зло, 
откраднаха ми снощи колелото – 
вълшебното момчешко колело. 

 

А беше много хубаво – със спици, 
които се въртяха с вихрен бяс – 
и аз летях сред хора и сред птици, 
а днес – ограбен, тръгнах пеш и аз. 

 

Във автобуса вир вода съм мокър. 
И бърша пот с парче от вестник „Труд”.
И пия – пешеходец, „Джони Уокър”! – 
с дрънчащи в него айсберги от студ.

 

А само как те возех по баира – 
и галеха ме твоите коси! 
Как иде ми да вия над синджира, 
на който – празен, споменът виси. 

 

Звъннете ми, когато на пазара 
край щанда за домати и цвекло
за продан някой тъп педал изкара
за десет кинта мойто колело.

 

Стърча пред магазина, бърча вежди.  
И цял живот все левчета пестя – 
и плащам си проклетите надежди
в човечен свят отново да летя! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...