Вълшебното момчешко колело

ВЪЛШЕБНОТО МОМЧЕШКО КОЛЕЛО

Защото съм момче, пък и защото 
не вярвах, че ще ме споходи зло, 
откраднаха ми снощи колелото – 
вълшебното момчешко колело. 
 

А беше много хубаво – със спици, 
които се въртяха с вихрен бяс – 
и аз летях сред хора и сред птици, 
а днес – ограбен, тръгнах пеш и аз. 
 

Във автобуса вир вода съм мокър. 
И бърша пот с парче от вестник „Труд”.
И пия – пешеходец, „Джони Уокър”! – 
с дрънчащи в него айсберги от студ.
 

А само как те возех по баира – 
и галеха ме твоите коси! 
Как иде ми да вия над синджира, 
на който – празен, споменът виси. 
 

Звъннете ми, когато на пазара 
край щанда за домати и цвекло
за продан някой тъп педал изкара
за десет кинта мойто колело.
 

Стърча пред магазина, бърча вежди.  
И цял живот все левчета пестя – 
и плащам си проклетите надежди
в човечен свят отново да летя!