13.10.2007 г., 12:23

Вълшебството

736 0 9
 

                 Вълшебството



            И колко пъти, коленичила,


            вълшебна думичка повтарях.


            Изгубена в мечти и ничия -


            Сезам не се отваря...



            Смених сезоните и ето -


            засякох твоите мълчания...


            Намерих си вълшебството,


            смалих огромни разстояния...



            Шептящи, пръстите към мене


            запърхаха. С възторг неописуем!


            И нароените цветя в душата


            затрепкаха и заблестяха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...