22.04.2020 г., 0:55

Вълшебството намерило е дом

1.6K 1 1

Разсейват се миражите. Мъглата

изпълнена с илюзии изчезва.

Пречистена душата ми и трезва

потъва преохотно в синевата.

 

Ухание на пролет. Красота

сред слънчеви лъчи благонадеждни

разпръсква пъстра обич, живонежни

разцъфват в транс дървета и цветя.

 

Духът на обновената природа

запява с птичи глас прекрасна ода

и празник е, ликува всяка твар.

 

Живота на Земята ще е, щом

вълшебството намерило е дом

за своята творба – висш Божи дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинско празненство на красотата... 🙂
    Но пиши ми за любов...
    А аз ще те чета...
    Следя те...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...