От Седмото небе аз изведнъж
към теб политам с влюбена вода.
За теб сред зноя летен жив съм дъжд
и свежестта ми порив е - мечта.
Валя по теб - да бъде ведрина
с усмивката на твоето лице.
Пробуждай в теб прекрасната жена
и чувствай обич с приказно сърце.
Вълшебството не ще остане в тайна,
че всяка капка е целувка нежна.
О, любовта не ще да е случайна,
а истинска и чудна, и надеждна.
И вярвам, да - след този дъжд копнеещ
с душа- дъга сияйно ще изгрееш.
© Асенчо Грудев Всички права запазени