Вън от цветния ми ден!

tsveti4ka (Цвет)
198 273

15.06.2010 г., 11:03 ч.

Поезия » Любовна

1122 0 4

Вън от цветния ми ден

Дочаках - мислите ми се свестиха.

Очите ми видяха черния ти студ.

Eдна завеса бавно се повдигна

и разбрах – не сме един за друг.

За всеки огън знае се, че ще угасне.

И нашият получи душ студен.

Отхвърлям те такъв – потаен и неясен!

С жестокост ти сега си заразен!

A в мен... остава само споменът -

все още ярък, свиден и красив,

и пазещ моята душа оголена

от порива към теб безкрайно див.

Аз твоите окови разруших,

пропъдих хаоса ти старателно от мен,

във нищото затворих твоя лик

и съзидах с вятъра света си овъглен!

Изхвърлих на боклука всяко чувство,

извикващо въздишки и сълзи.

Душата ми е светла (неприсъщо...)

и отказва вече болки да таи!

Дочаках - мислите ми се свестиха.

Aз погребах чувствата към теб!

Да! Tвоите постъпки те надвиха

и изпъдиха от цветния ми ден!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.