Вън от цветния ми ден
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Очите ми видяха черния ти студ.
Eдна завеса бавно се повдигна
и разбрах – не сме един за друг.
За всеки огън знае се, че ще угасне.
И нашият получи душ студен.
Отхвърлям те такъв – потаен и неясен!
С жестокост ти сега си заразен!
A в мен... остава само споменът -
все още ярък, свиден и красив,
и пазещ моята душа оголена ...