Вън от цветния ми ден!

tsveti4ka (Цвет)
198 271

Jun 15, 2010, 11:03 AM

Poetry » Love

1285 0 4

Вън от цветния ми ден

Дочаках - мислите ми се свестиха.

Очите ми видяха черния ти студ.

Eдна завеса бавно се повдигна

и разбрах – не сме един за друг.

За всеки огън знае се, че ще угасне.

И нашият получи душ студен.

Отхвърлям те такъв – потаен и неясен!

С жестокост ти сега си заразен!

A в мен... остава само споменът -

все още ярък, свиден и красив,

и пазещ моята душа оголена

от порива към теб безкрайно див.

Аз твоите окови разруших,

пропъдих хаоса ти старателно от мен,

във нищото затворих твоя лик

и съзидах с вятъра света си овъглен!

Изхвърлих на боклука всяко чувство,

извикващо въздишки и сълзи.

Душата ми е светла (неприсъщо...)

и отказва вече болки да таи!

Дочаках - мислите ми се свестиха.

Aз погребах чувствата към теб!

Да! Tвоите постъпки те надвиха

и изпъдиха от цветния ми ден!

Please sign in with your account so you can comment and vote.