Вън от цветния ми ден!
Вън от цветния ми ден
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Очите ми видяха черния ти студ.
Eдна завеса бавно се повдигна
и разбрах – не сме един за друг.
За всеки огън знае се, че ще угасне.
И нашият получи душ студен.
Отхвърлям те такъв – потаен и неясен!
С жестокост ти сега си заразен!
A в мен... остава само споменът -
все още ярък, свиден и красив,
и пазещ моята душа оголена
от порива към теб безкрайно див.
Аз твоите окови разруших,
пропъдих хаоса ти старателно от мен,
във нищото затворих твоя лик
и съзидах с вятъра света си овъглен!
Изхвърлих на боклука всяко чувство,
извикващо въздишки и сълзи.
Душата ми е светла (неприсъщо...)
и отказва вече болки да таи!
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Aз погребах чувствата към теб!
Да! Tвоите постъпки те надвиха
и изпъдиха от цветния ми ден!
© Цвет All rights reserved.
