Въпреки дъжда
Колко дни все вали ли, вали...
Няма намек дори и да спира.
Сякаш някой зад облака скрит,
пълни шепи и щедро излива.
Всички хора с чадъри в ръка
oмърлушено някак си крачат.
И навярно проклинат дъжда,
тротоарите мокри прескачайки.
Свити в своите топли палта
са потънали в мисли, намръщени.
А пълзящата вред сивота
ги докосва, и цели обгръща ги.
Ако можеха просто така
да повдигнат очи и да видят
този цветен чадърен парад
закачливо и чудно как смига им...
И звънтящите капки немирнички,
как се смеят по детски и скокват
точно там на ръба на яките им
после стичат се, цопвайки в локвите...
И какво че от дни все вали,
за усмивката трябва ли повод?
И проливният дъжд е красив,
ако можеш да видиш с друг поглед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
