28.06.2010 г., 11:24

Въпреки всичко ...

1.1K 0 13

Дълбоко

въздух поеми

и пак

скалите катери ...

Жена си -

слаба

и фина даже,

а трябва

със сила мъжка

душевността ти

да се докаже.

Прекършиш ли се,

не чакай помощ,

че с присмех злобен

ще те залеят -

над слабостта ти

една сълзица

не ще пролеят.

О, моля те,

зъби стисни,

не смей да спреш

за миг дори,

дълбоко

въздух поеми,

докрай

скалите катери!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марина и Цонка, благодаря!
  • Ти рисуваш, мила: красиви скали, посоката - нагоре, фината жена;и това ,което е в очите и; и това,което е на дъното на душата и:утаено,сподавено.Браво!!!
  • ЖЕНАТА - естествена, слаба на пръв поглед, но много силна в действителност!!!
  • Може би си прав, Боби, но жените вече толкова се изменихме, че не зная дали бихме могли да живеем без катеренето. Както пише Маги - открили сме смисъла в катеренето. Благодаря за отзива!
  • Така е, Маги. Благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...