Въпрос в кладенец (Тихо...)
поглеждам себе си
черно в черното на кладенец
и хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното
апък то се спъва в нещо
и потраква
а не виждам дъното
и нервно чакам
със надеждата си
много плаха.
вглеждам се ответно
във небето
и надавам остър вик нагоре
ехото ми
спори със безкрайното
но не говори
и по навик стар
превърнал се в закон
изчезва надалече
във пространството
да гони
край.
а аз изречена притихвам
и се чудя тайно в тихото
ехото дали изчезва
истински
или ми разказва мислите
по вятъра нестихващо.
две безкрайни крайности
които се достигат
и преплитат
и кореспондират
със нетрайни трайности
това са тайни
тихо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
