Въпрос в кладенец (Тихо...)
поглеждам себе си
черно в черното на кладенец
и хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното
апък то се спъва в нещо
и потраква
а не виждам дъното
и нервно чакам
със надеждата си
много плаха.
вглеждам се ответно
във небето
и надавам остър вик нагоре
ехото ми
спори със безкрайното
но не говори
и по навик стар
превърнал се в закон
изчезва надалече
във пространството
да гони
край.
а аз изречена притихвам
и се чудя тайно в тихото
ехото дали изчезва
истински
или ми разказва мислите
по вятъра нестихващо.
две безкрайни крайности
които се достигат
и преплитат
и кореспондират
със нетрайни трайности
това са тайни
тихо...
© Северина Даниелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вече си имаш поетична редакторка, Ина! Затова само ще ти кажа, че това стихотворение /от 2-те ти последни стихотворения/ ми хареса и ще го оценя високо. На добър час!
П.С. "а пък" е по-правилно от "апък". -
поглеждам себе си
черно в черното на кладенец
хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното
то се спъва в нещо
и потраква
не виждам дъното
нервно чакам
със надеждата си
много плаха.
вглеждам се ответно
във небето
надавам остър вик нагоре
ехото ми
спори със безкрайното
но не говори
по навик стар
превърнал се в закон
изчезва надалече
във пространството
да гони
край.
аз изречена притихвам
и се чудя тайно в тихото
ехото дали изчезва
истински
или ми разказва мислите
по вятъра нестихващо.
две безкрайни крайности
които се достигат
преплитат
и кореспондират
със нетрайни трайности
това са тайни
тихо...
Тихо съм... но тайно махнах това - онова.
Разказани мисли по вятъра... Хареса ми.
-
Изменящи се трайности Хубаво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Анита, благодаря за усилието, но така ми идва твърде сухо за моя вкус. Все пак, оценявам (:
Мисана, благодаря за поправката!
-С