на Маги
за добротата и търпението...
С какво съм толкова различен
от хората, в потока сив?
За Що тъй много ме обичаш?
Забрави ли нрава ми избухлив?
Какво видя в момчето посивяло,
обречено на морските вълни?
Надявам се, отдавна си разбрала:
вълшебниците кът са, в наши дни...
*
Въпроси... - много
Отговори - никак...
*
Живеем... неразумно
- стих след стих...
Не чакаме да стане чудо.
Обичта добавя своя щрих...
© Симеон Дончев Всички права запазени