28.06.2007 г., 16:40

Въпроси без отговор

1K 0 0

                                       

Какво е туй животът?
Какво е любовта?
Думи тъй далечни
и обрасли в самота.

Кажете, какво е красотата?!
Какво е дързостта?!
Подвластни ли сме ние
на нашата съдба!

Защо, когато плача,
мисля за красивите неща?
Защо се смея,
когато мисля за тъга?

Защо сред сенките крилати
пак съзирам се отвъд?
Как така и виждам се
сред птиците хвъркати
да диря новия си път?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Танцуващо Небе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....