Загледан отново в звездите проклинам съдбата жестока
и питам безгласно ще видя ли слънце отново?
Че отдавна натъпквам тъгата в мен, вече твърде дълбоко -
с какво заслужил съм аз туй наказание сурово!?!
Нима с моята обич към теб тъй чиста, първична?
С моите искрени чувства тъй нежни, добри?
За теб всичко бих жертвал, дори себе си лично!
А ти не повели да ме изслушаш дори!
Когато съзирах лицето твое искрящо, сияйно,
изпадах безгрижно в тъй приятен, лелеян захлас.
И напразно мечтаейки туй да продължи безкрайно,
не осъзнавах колко наивен и глупав оказвах аз. ...