Върхове
1.6K
3
3
В планината, високо на снежния връх,
далеч от града, смрадта, суетата,
замижил пред слънцето, останал без дъх,
със поглед зареян, далеч в синевата.
Усетил мощта и онова съвършенство,
създало ни нас и земята,
почувствал в душата блаженство,
със взор, запленен в красотата.
Разбираш, че животът е мисъл,
родена във едно със този безкрай.
Както в древността мъдрецът написал,
че тя няма ни начало, ни край.
Свършва, за да започне отново.
Умирайки, ражда се пак.
И старото вчера днеска е ново,
и светлина, светлина - на живота вечният знак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Милев Всички права запазени
