dmilev (Динко Милев)
24 16
Aug 31, 2012, 12:22 PM

Върхове 

  Poetry » Phylosophy
1339 3 3

В планината, високо на снежния връх,

далеч от града, смрадта, суетата,

замижил пред слънцето, останал без дъх,

със поглед зареян, далеч в синевата.

 

Усетил мощта и онова съвършенство,

създало  ни  нас и  земята,

почувствал в душата блаженство,

със  взор,  запленен в красотата.

 

Разбираш, че животът е мисъл,

родена във едно със този  безкрай.

Както в древността  мъдрецът написал,

че тя няма ни начало,  ни  край.

 

Свършва, за да  започне  отново.

Умирайки, ражда се пак.

И старото вчера днеска  е  ново,

и светлина, светлина -  на живота вечният знак.

© Динко Милев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ****************************************
  • О,свещенна простота ........................
  • Философията, както усещам, не е от силните Ви страни!
    Нямам нищо против поетичните напъни, но необходимо ли е да бъдат споделяни?
    И каква е целта на това публикуване?
Random works
: ??:??