Aug 31, 2012, 12:22 PM

Върхове

1.6K 3 3

В планината, високо на снежния връх,

далеч от града, смрадта, суетата,

замижил пред слънцето, останал без дъх,

със поглед зареян, далеч в синевата.

 

Усетил мощта и онова съвършенство,

създало  ни  нас и  земята,

почувствал в душата блаженство,

със  взор,  запленен в красотата.

 

Разбираш, че животът е мисъл,

родена във едно със този  безкрай.

Както в древността  мъдрецът написал,

че тя няма ни начало,  ни  край.

 

Свършва, за да  започне  отново.

Умирайки, ражда се пак.

И старото вчера днеска  е  ново,

и светлина, светлина -  на живота вечният знак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ****************************************
  • О,свещенна простота ........................
  • Философията, както усещам, не е от силните Ви страни!
    Нямам нищо против поетичните напъни, но необходимо ли е да бъдат споделяни?
    И каква е целта на това публикуване?

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...