Aug 31, 2012, 12:22 PM

Върхове

1.6K 3 3

В планината, високо на снежния връх,

далеч от града, смрадта, суетата,

замижил пред слънцето, останал без дъх,

със поглед зареян, далеч в синевата.

 

Усетил мощта и онова съвършенство,

създало  ни  нас и  земята,

почувствал в душата блаженство,

със  взор,  запленен в красотата.

 

Разбираш, че животът е мисъл,

родена във едно със този  безкрай.

Както в древността  мъдрецът написал,

че тя няма ни начало,  ни  край.

 

Свършва, за да  започне  отново.

Умирайки, ражда се пак.

И старото вчера днеска  е  ново,

и светлина, светлина -  на живота вечният знак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ****************************************
  • О,свещенна простота ........................
  • Философията, както усещам, не е от силните Ви страни!
    Нямам нищо против поетичните напъни, но необходимо ли е да бъдат споделяни?
    И каква е целта на това публикуване?

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...