Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
16.08.2020 г., 11:13 ч.  

Върхът е път 

  Поезия » Философска
551 5 10

Понявга спирам дъх да си поема,

защото стръмен е баирът на Сизиф.

И камъкът тежи като дилема,

а Господ си остава мълчалив.

Върхът е там, отдавна част от пътя,

на сянка даже неведнъж седях.

И горе, и на дъното изтръпвах –

уж хора, а са само същества.

Но в този тъмен сатанински пъзел

понявга се изправях с лекота –

с лъчите на усмихнатото слънце,

с надеждата на крехката Луна.

Обагрено във алено трептене

пулсира бясно читаво сърце.

Превърнах се в любов, зачеркнах време,

затоплих в огън двете си ръце.

И стръмното, когато ме повика,

охотно тръгнах с закалена плът.

Не ми тежи вина и нямам бреме –

с любов вървя по земния си път.

Понявга спирам сепната от глухост,

след мен не идва никой – тишина...

Върхът е път, аз камъка си бутам,

защото виждам само светлина.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??