Върнете се при мен и останете
вий, спомени за минала любов,
и в луди болки огън накладете,
а сърцето ми извайте във обков.
Ах, колко милни сте ми- минали години,
а ви захвърлих като скъсано сако,
минаха си тъй лета и зими,
а пак стомахът ми се свива на кълбо.
Припомнете ми сълзите крити,
изрисувайте ми ги във паметта,
да тръгнат пак иглички по очите,
но този път от радост да текат.
Върнете се при мен и останете
вий, спомени за младостта,
и с леки тръпки просто напомнете,
че я обичах и обичаше ме тя...
© Никола Борисов Всички права запазени