Върни ми изгубената младост!
И нощите на блага свобода.
И часовете с мека сладост.
И времето със вкус на нищета.
Върни ми страстното желание
да избягам от този свят суров.
И драскащото гърлото признание,
че за мен на всичко си готов.
Върни ми бляскавата усмивка,
предизвикана от твоето присъствие
и парещата погледа извивка
на веждата, будеща спокойствие.
Върни ми близките, отрекли се от мен.
И прегръдките, които с твойте замених.
И стимулът за обич нивга несломен,
чийто корен в тебе аз открих.
Върни ми умиращите спомени.
И надеждата за утре ми върни.
Върни и чувствата прогонени.
Върни ми всичко! Чак тогава остани!
© Биби Всички права запазени
Благодаря, Василке!