11.09.2015 г., 20:16

Върни ми всичко!

567 0 6

Върни ми изгубената младост!

И нощите на блага свобода.

И часовете с мека сладост.

И времето със вкус на нищета.

 

Върни ми страстното желание

да избягам от този свят суров.

И драскащото гърлото признание,

че за мен на всичко си готов.

 

Върни ми бляскавата усмивка,

предизвикана от твоето присъствие

и парещата погледа извивка

на веждата, будеща спокойствие.

 

Върни ми близките, отрекли се от мен.

И прегръдките, които с твойте замених.

И стимулът за обич нивга несломен,

чийто корен в тебе аз открих.

 

Върни ми умиращите спомени.

И надеждата за утре ми върни.

Върни и чувствата прогонени.

Върни ми всичко! Чак тогава остани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Именно поради тази причина това е едно прикрито сбогуване..
    Благодаря, Василке!
  • Как да ги върне? Далече са във времето отминало.Харесах!
  • Да, Лейди - не се връщат. И именно в това се състои невъзможността да продължаваме пътя си заедно. Уж има избор, а вече всичко е предрешено..
  • Колко си права само, Анастасия! Нито един миг не прилича на предишния.. или на следващия. Изгубен е! Поздрави!
  • И аз усещам малък напредък, който ми вдъхва увереност. Радвам се, че си е проличал. И за пореден път съм поласкана, Велине!
    Благодаря ти!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....