Върни се
627
0
0
Ето днес пак реших да пиша,
защото мойто тяло и душа по теб въздиша!
То страда, когато е далеч от теб,
ще те опиша в някой друг куплет...
Погубен от любовта,
бродя в безкрайна самота!
Чувствам празнота,
няма светлина!
Къде ли си? С кого ли си сега?!
Няма слънце и луна,
само болка и студенина!
Природни сили се бунтуват,
за нашата любов тъгуват!
Така силно те желая,
в тъмнината, сред тишината...
Да потънем в забрава,
нека любовта възкресим!
Колкото и да крия,
сълзите по теб не мога да скрия!
Кръвта ми ври, сърцето ми шепти:
"При мен, любов, се ти върни...."
защото мойто тяло и душа по теб въздиша!
То страда, когато е далеч от теб,
ще те опиша в някой друг куплет...
Погубен от любовта,
бродя в безкрайна самота!
Чувствам празнота,
няма светлина!
Къде ли си? С кого ли си сега?!
Няма слънце и луна,
само болка и студенина!
Природни сили се бунтуват,
за нашата любов тъгуват!
Така силно те желая,
в тъмнината, сред тишината...
Да потънем в забрава,
нека любовта възкресим!
Колкото и да крия,
сълзите по теб не мога да скрия!
Кръвта ми ври, сърцето ми шепти:
"При мен, любов, се ти върни...."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Де Жаву Всички права запазени
