12.03.2006 г., 1:29

Върни се

1.1K 0 0
Сърцето плаче,
а мислите нахлуват във душата.
Очите, още влажни,
гледат безпокойно в огледалото на мрака
с надеждата да видят
светлина сред тъмнината.
Ала виждат само болка,
една умираща душа,
и думите отиват си с душата,
проблясва само мъничка сълза...
Това съм аз,
щом ти като мираж се изпари.
Празнота цари в сърцето,
плаче с него и небето - дъждът вали,
не спира, като болката във мен - не спира.
Няма време щастие,
ни светлина,
отиде си ти, взе ми любовта.
Отново сълзи се стичат от очите,
молят се за мъничко любов,
за последно викат те с измъчен зов.
И надеждата да зърна твоето лице излита...
Копнея да изпитам отново любовта ти,
да почувствам нежността ти -
чак тогава болката ще спре.
Но сега съм пак сама...
страшна мъка ме руши.
И искам да заплача,
да крещя, ала буца гърлото раздира
и само тихо сърцето ми шепти -
при мен върни се ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тоскова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....