19.07.2018 г., 14:59 ч.  

Беляза ме с любов 

  Поезия » Любовна
1875 25 19

Беляза ме с любов - умря грехът!
Пресякохме се - ненадейни криви.
Изгуби всеки своя личен път.
Но заедно останахме щастливи.

И днес те гледам с чувство за вина.
За мен си толкоз непосилно млада.
Искриш от непорочна светлина
и в центъра й заслепен пропадам.

Светът е воайор със зли очи.
Безбройните си погледи вторачва.
Подай ръце - така да помълчим,
загледани в иконата на здрача.

Един случаен лъч, позакъснял,
от другото небе към нас се спуска.
Неземен е - с душите се е слял.
И нека с него този свят напуснем.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поредният невероятен, спиращ дъха стих. Аплодисменти, Младене!
  • За кой ли път ще го кажа, но твоята любовна лирика е вълшебна, Младене!!! Благодаря за удоволствието!
  • О, много е хубаво! Благодаря, че си го сътворил и си ни направил съпричастни!
  • Вълшебно - здрачът също има своя чар, като изгрева...!!!
    "Подай ръце - така да помълчим,
    загледани в иконата на здрача."
  • "Да превърнем похотта в любов."
    На Бхакти Тиртха Свами
    Много обещаваща трансформация.
    Стихът ти е като напъпил стрък промяна на съзнанието.
    Няма друго небе.
    Xari Om Tat Sat
  • "Беляза ме с любов - умря грехът!
    Пресякохме се - ненадейни криви.
    Изгуби всеки своя личен път.
    Но заедно останахме щастливи."

    Прекрасен, прекрасен стих в тази толкова нежна и впечатляваща творба!
  • Хубаво е да бъдеш белязан с такаеа любов...сътворила поредната поетична красота! С удоволствие прочетох, Младене!
  • Прекрасно! Благодаря за удоволствието!
  • Не всички белези са желани но тези от любов дори болезнени ги пазим до края.
  • Беляза ме с любов- умря грехът!...
    От първия до последния ред е като свята изповед и желание!
  • Прочетох с удоволствие 😊
  • Лирическият герои е белязан от светостта и чистотата на истинската любов, непреходната и без греховната. Неговата възвишена душа изпитва "онова чувство на вина" пред различието на годините, но то е една незабележима нишка сред вселената от чувства, защото макар и клиширано: любовта не се съобразява с възраст и предразсъдъци. Може би затова лирическия герой я възнася над мътилката на битието, в онзи паралелен, но чист от към греховност и нисши страсти паралелен свят.
    Точно затова творбата има такава нравствена сила и извежда душата по трудно откриваемия път, по които да се възнесе към райската любов...
    Прекрасно стихотворение с много силни и запомнящи се образи, за което поставянето в любими е твърде малка оценка!
  • Почитания! Вълшебно стихотворение!
  • Невероятно хубаво...
  • Адмирации за стиха ти , Младене!Докосваш!
    "Подай ръце - така да помълчим,
    загледани в иконата на здрача."
  • "загледани в иконата на здрача."

    Хубаво е, Младене!
    Светла и творческа вечер!
  • Красиво е описана любовта на лирическия, запазила се до последния му дъх и то до такава степен, че не иска да напусне този свят без любимата си. Поздравления, Младене!
  • "Загледани в иконата на здрача"!!!!!
    Много ме впечатли! Цялото стихотворение е прекрасно, затова влиза в папката с любими! Браво, Младене!
  • Неизчерпаеми е твоето влечение!!! Пишеш , мечтаеш, твориш !!!
Предложения
: ??:??