Беляза ме с любов - умря грехът!
Пресякохме се - ненадейни криви.
Изгуби всеки своя личен път.
Но заедно останахме щастливи.
И днес те гледам с чувство за вина.
За мен си толкоз непосилно млада.
Искриш от непорочна светлина
и в центъра й заслепен пропадам.
Светът е воайор със зли очи.
Безбройните си погледи вторачва.
Подай ръце - така да помълчим,
загледани в иконата на здрача. ...