Искам пак да бъдем двама
като миналата вечер.
Искам те, а теб те няма -
самотна съм,когато си далече.
Искам в твоята прегръдка
да се сгуша като малко дете.
Искам да усетя пак онази тръпка,
когато нежно ме докосваш с ръце.
Искам пак да посрещнем зората,
усмихнати, с красиви мечти.
Но вместо теб - е тук самотата,
гостенка, която не иска да си върви.
Присъствието ù ми е неприятно -
постоянно върви след мен.
Натъжава ме и прави всичко наобратно -
нощта превръща в ден.
Моля те, върни се, мили -
искам да те видя, щом отворя вратата.
Помогни ми, аз вече нямам сили
да се боря със самотата.
© Катя Бобойчева Всички права запазени