Върти ме дяволчето в кръг.
(По дяволите – въртележката си струва!)
В очите ми сълзи блестят.
Усмихвам се, защото съществувам.
Припявам: „И това ще мине“,
на онова, което сменя си боята,
а всъщност, то тече като река,
но не отглежда истини в душата.
Ужасно е да няма път назад
към времето на срещи и раздели,
в населения с дързост детски свят,
където всички бяхме много смели. ...