ScarletSun (Мария)
125 49
18.08.2009 г., 23:36 ч.

Въртележка 

  Поезия » Друга
829 0 2

Пълен кръг от неясни брътвежи и мечти,

сивкав прах, полепнал по изтръпнали устни.

Писъци весели, падане, ставане - още или

ще се оставим  на съдбата в ръцете изкусни?

 

Въртим се щастливо, забравили сякаш да спрем.

Гласовете се смесват в плетеница от смях разпилян.

Вятърът играе в косите ни, без да разберем.

Край нас обикаля нечий пропукан син блян.

 

И ето, че спираме и кацаме обратно в свойто „сега” - 
въртележката ни е спестила доста сълзи,
така че пак си плащаме и се качваме - по-лесно е така.
А въртележката май си измислихме сами.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??