Върви и не поглеждай назад
Моя приятелка бе ти,
имахме много общи мечти,
но съдбата жестока нас раздели
без капка жалост дори,
оставяйки в сърцата милиони следи.
Аз казах:
Обичам те, помни!
Тогава погледна ме ти,
видях как от твоите очи,
отрониха се по няколко сълзи
и нежно промълви:
Давай! Върви!
Макар да ни бъде трудно,
ще се справиме ни!
А сега как жестоко ни боли,
когато сме сами,
но пак ще се срещнем ни
по - весели дори,
а дотогава:
Обичам те помни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Петков Всички права запазени
