19.03.2005 г., 22:30 ч.

Върви и не поглеждай назад 

  Поезия
916 0 5
Моя приятелка бе ти,
имахме много общи мечти,
но съдбата жестока нас раздели
без капка жалост дори,
оставяйки в сърцата милиони следи.
Аз казах:
Обичам те, помни!
Тогава погледна ме ти,
видях как от твоите очи,
отрониха се по няколко сълзи
и нежно промълви:
Давай! Върви! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Предложения
: ??:??