Vladi_89 (Владимир Петков) Vladi_89 (Владимир Петков)
72
Mar 19, 2005, 10:30 PM

Върви и не поглеждай назад

  Poetry
1K 0 5

Моя приятелка бе ти,

имахме много общи мечти,

но съдбата жестока нас раздели

без капка жалост дори,

оставяйки в сърцата милиони следи.

Аз казах:

Обичам те, помни!

Тогава погледна ме ти,

видях как от твоите очи,

отрониха се по няколко сълзи

и нежно промълви:

Давай! Върви!

Макар да ни бъде трудно,

ще се справиме ни!

А сега как жестоко ни боли,

когато сме сами,

но пак ще се срещнем ни

по - весели дори,

а дотогава:

Обичам те помни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0