„Върви народе възродени“
„Върви народе възродени“
към Българския народ с любов и тревога
„Върви народе възродени“ –
върви́, но знаеш ли къде́
отнасяш „българските гени“
и кой подслон ще им даде́!...
... Вървиш „народе възродени“ –
ей векове, а все вървиш
и уж към „нови откровения“,
но все към поруган фетиш!...
Дали остана дестинация,
където, с корени да спреш?...
Родината на друга нация –
за бъдеще да избереш!...
Но към Америка, Австралия
отнасяш „свойто потекло́“,
потомците ти за България
не биха помнили: „добро́“...
Вървиш народе, но защо ли
не стигаш ти, а все вървиш –
нагърбен с родните неволи
в „световните борби“ пълзиш!...
Дали потомци на номади
и родовата памет днес
във поколенията млади
е оживяла във регре́с?!...
* * * * *
... но Аспарух отдавна вече
при Тангра е разпънал стан
и кой ли ще „забие меча“
в земята след геройска бран!...
... А ти „народе възродени“
бездомен всуе ще вървиш
и разпиляваш поколения:
преди съвсем да се стопиш!...
24.05.2020.
© Коста Качев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно ми въздейства това стихотворение, Коста! Поздравления!
-
Коста, много добре си го казал!
Дано не изчезне съвсем! -
"... А ти „народе възродени“
бездомен всуе ще вървиш
и разпиляваш поколения:
преди съвсем да се стопиш!..."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
