Върволица

Реди се бавно дългата върволица,
камион до камионче,кола до колица
като мравки сред дива гора,
те пъплят с товар на гърба!

В различни посоки, в мравуняка-свят,
те неуморно работят без да заспят
и в слепотата на своя живот,
търсят спасение от тоя хомот!

От покриви червени на къщи занемарен,
излиза сивкав,блед дим
и лежат те изморени,
без място под небосклона син!

На малката челяд в устата,
те слагат залък-последен и скъп
и гледат неуморна жената,
как жъне ли,жъне със сърб!

На сърцето им тегне умора,
но тялото те не щадят,
че децата умират без вяра,
без на тях да простят!

И тъй заминава си тази редица,
камион след камионче,кола след колица,
и тъй умира таз върволица
без да е видяла светла Зорница!