Nov 1, 2004, 4:22 PM

Върволица

  Poetry
2K 0 0
Реди се бавно дългата върволица,
камион до камионче,кола до колица
като мравки сред дива гора,
те пъплят с товар на гърба!

В различни посоки, в мравуняка-свят,
те неуморно работят без да заспят
и в слепотата на своя живот,
търсят спасение от тоя хомот!

От покриви червени на къщи занемарен,
излиза сивкав,блед дим
и лежат те изморени,
без място под небосклона син!

На малката челяд в устата,
те слагат залък-последен и скъп
и гледат неуморна жената,
как жъне ли,жъне със сърб!

На сърцето им тегне умора,
но тялото те не щадят,
че децата умират без вяра,
без на тях да простят!

И тъй заминава си тази редица,
камион след камионче,кола след колица,
и тъй умира таз върволица
без да е видяла светла Зорница!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....