donikaa (Доника Стоянова)
38 75
2.04.2016 г., 18:01 ч.

Вървя 

  Поезия » Друга
735 0 5

Синьото в небето избледня,

едва блещукат и звездите,

дантела сива наметна си деня,

заспаха кротко в розово мечтите.

А аз вървя смирена, дългокоса -

от грешки и несбъднатост боли,

краката ми във рани, стъпвам боса

по венчелистчета, тревички и бодли.

И все вървя, по-гъста е мъглата,

препъват ме въпросите ума превзели,

като дамоклев меч виси над мен съдбата,

но аз не спирам, бързам.. за къде ли?

Мислите се влачат уморени,

живота сякаш ме подмина и не спря,

чувствата утихнаха стаени,

бъдещето е неясно, но..вървя.

Не се страхувам накъде отивам

щом погледа ми все напред се рее,

аз всеки път сама избирам,

детето в мен е тъжно, но живее.

 

© Доника Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??