Вървя по забравени пътища,
отдавна потънали в храсти,
но носещи тайните страсти
на огнено парещи сънища.
Вървя по забравени пътища
и сякаш гори под краката ми,
защото усеща душата ми
захвърлени чувства на купища.
Вървя по забравени пътища -
дано възродя ги наново,
отправил магическо слово,
пред неумолимите срутища!
© Данаил Таков Всички права запазени