Вървя по забравени пътища,
отдавна потънали в храсти,
но носещи тайните страсти
на огнено парещи сънища.
Вървя по забравени пътища
и сякаш гори под краката ми,
защото усеща душата ми
захвърлени чувства на купища.
Вървя по забравени пътища -
дано възродя ги наново,
отправил магическо слово,
пред неумолимите срутища!
© Данаил Таков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
