Вървя пред себе си
Вървя пред себе си в нощта,
свети над мен червената луна...
Само изрезките от спомени са светлина,
само те подклаждат мъртвата мечта.
Сенките не идват вече при мен –
крилата им не долитат...
Незнайно изгубили се – онзи ден.
След Цунами бавно възкръсват.
Нямо в времето се раждат,
пиещи от жизнения сок
и прозрението тихо донасят ...